Група Гологан пристига в Добрич за първи път. Те ще направят уникален етно - рок концерт. Той е и първото събитие от празниците на Вестник "Антимовски хан" в чест на 10-ата му годишнина. В Гологан влизат двама от най-добрите модерни поети на България - Иван Христов и Петър Чухов. Съставът изпълнява музиката си с кавал, тамбура, вокали, електрическа китара, перкусии, барабани и бас китара. Останалите членове са Емануил А. Видински, Гриша Маникатов и Иван Вълев. Цветето на компанията е Анжела Родел. Тя е американка, но е била запленена и омагьосана от българския фолклор и вече живее в Родината ни.

Основните концерти на групата са свързани с различни видове литературни пърформанси, които все по-често се предпочитат като начин на представяне на текста. Гологан имат редица изяви в Червената къща, Софийска градска галерия, „Къща-музей Иван Вазов”, Народния театър и други. През септември 2005 година групата участва на Фестивала на изкуствата „Аполония” в рамките на авторовото четене на Тодора Радева и Емануил А. Видински, както и на представянето на септемврийския брой на списание “Алтера”. През март 2006 година група Гологан имаха своите първи концертни изяви извън България. Те свириха пред българските общности в Будапеща (Унгария) и Братислава (Словакия) по повод националния празник 3 март. През 2006 година „Гологан” откриха двадесет и петия Пролетен панаир на книгата в Националния дворец на културата.

Ето какво казва екзотичната част от групата - Анжела Родел: "След много пеене в ученически хорове и дори един кратък стаж като певица в една пънк-рок група, най-после намерих истинското си музикално призвание, когато бях в първи курс в Йелски Универститет. Тогава учих руски език, и реших да стана член на Йелски славянски хор, един женски състав, който изпълнява народни песни от цяла източна Европа. На първата репетиция като чух първия тон от записa на „Мистерията на българските гласове”, абсолютно и окончателно се влюбих в българското народно пеене. Любовта ми към българската народна музика бързо се превърна в мания. Аз изоставих руския език и започнах да уча български, дирех от къде ли не записи на българска народна музика и ги слушах непрекъснато. След първото ми приказно пътуване в България през 1995 за събора в Копривщица, разбрах, че беше абсолютно необходимо да остана за по-дълго време в тази прекрасна страна.  След като завърших Йейл, спечелих стипендия „Фулбрайт” и следвах българска филология в Софийски университет през 1996-1997 г.
След като се върнах в Щатите през 1997 г. и завърших магистратура по езикознание в Университет на Калифорния, Лос Анджелис, реших, че българската музика, която вече беше центъра на духовния ми живот, не може да остане периферна в академичните ми интереси. Вече бях създала и дирижирала един български женски хор „Супердевойче” в университета и бях пяла в една група за балканска музика „Бакшиш Бойс” в Лос Анджелис, и все повече се занимавах с музика. Така се прехвърлих от езикознание в етномузикология и отново завърших магистратура. През това време, имах честта да уча интензивно с голямата българска певица Цветанка Варимезова, която преподава в университета. През 2005 г. учих отново в България, този път като специализантка в Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства в Пловдив. Там направих изследване за докторската ми дисертация и учих народно пеене при д-р Светла Станилова и тамбура при майстора Владимир Владимиров.
От пролетта на 2006 г. вече живея в София и продължавам да пея и свиря с момчетата от група „Гологан” и да пиша дисертация на тема „Българското народно пеене”."

Утре, 2 юни, от 19.30 ч. в двора на Стария Добрич. Ако вали - в Младежки дом.

Dobrich.com